С-300

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от С-300 (ракета))
С-300
5П85ДУ от ЗРК С-300ПМУ на парад в София
Обща информация
ПроизходСССР
Видзенитно-ракетен комплекс
История на производство и служба
Създаване1967 – 2005
ПроизводителВМП „Авитек“
Производство1975 – 1978
На въоръжение1975 – понастоящем
На служба привж. оператори
ВариантиС-300П, С-300ПТ, С-300ПТ-1, С-300ПТ-1А, С-300ПС, С-300ПМ, С-300ПМУ, С-300ПМ1 (ПМУ-1), С-300ПМУ2, С-300Ф, С-300ФМ
Габаритни характеристики
Дължина7 m
Диаметър0,450 m
Технически характеристики
Двигателдвустепепен
Бойна главаконвенционална
Обсег40 – 400 km
Скорост1,7 – 2,1 (максимална)
С-300 в Общомедия

С-300 (по класификация на НАТО SA-10) е съветска зенитно-ракетна система (ЗРС) със среден радиус на действие. Приет е на въоръжение в СССР през 1978 година. Предназначен за отбраната на крупни промишлени и административни обекти, военни бази и пунктове за управление от удари на средствата за въздушно-космическо нападение на противника. Способен да унищожи балистична ракета и ракетни цели. Става първият многоканален зенитно-ракетен комплекс, способен да проследи до 100 и да порази до 12 цели едновременно.

Главен разработчик е Научно-производствено обединение „Алмаз“.

Последвалото модифициране на комплекса на С-300 продължава в Зенитно-ракетен комплекс С-400, приет на въоръжение през 2004 година.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Системата С300 има много модификации с различни ракети, радари, защити срещу нападение и електронна война, обсег на действие и възможност да се справят с балистични ракети на малко разстояние или цели, летящи на малка височина. Могат да се разграничат следните основни групи модификации:
С-300П (за ПВО на страната), С-300П (за войските) и С-300Ф (за флота).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Системи С-300
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300П
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300В
 
 
 
 
С-300Ф
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПТ
 
 
 
С-300ПС
 
 
 
С-300В1
 
С-300В2
 
„Форт“
 
„Риф“
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПТ-1
 
С-300ПМ
 
С-300ПМУ
 
 
 
С-300ВМ
 
 
 
„Форт-М“
 
„Риф-М“
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПТ-1А
 
С-300ПМ1
 
С-300ПМУ1
 
С-300ВМ1
 
С-300ВМ2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
С-300ПМ2
 
С-300ПМУ2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
На въоръжение в Русия
 
 
 
 
С-400
 
 
 
 
 
 
 
С-300ВМД
 
 
 
 
 
 
Изнесен в други държави
 
Наименование С-300П (ПВО страната) С-300В (Войскова) С-300Ф (Флотска)
С-300ПТ
С-300ПТ-1
С-300ПТ-1А
(Транспортируем) 		С-300ПС
С-300ПМУ
(Самоходен) 		С-300ПМ
С-300ПМУ1 		С-300ПМУ2 „Фаворит“ С-300В С-300ВМ „Антей 2500“ С-300Ф „Форт“ С-300ФМ „Форт-М“
Обозначение
в НАТО 		SA-10a/b/c SA-10d SA-20a SA-20b SA-12 SA-23 SA-N-6 SA-N-6
Grumble a/b/c Grumble d/e Gargoyle a Gargoyle b Gladiator/
Giant		 Gladiator/
Giant
Година 1978 1982 1993 1997 1988 2013 1983 1990
Ракети 5В55К (В-500К)
5В55Р (В-500Р) 		5В55К (В-500К)
5В55Р (В-500Р)
5В55КД 		48Н6
9М96Е1
9М96Е2 		48Н6
48Н6Е2
9М96Е1
9М96Е2 		9М83
9М82 		9М83М
9М82М 		5В55РМ 48Н6
Средство за придвижване Полуприцеп Колесно Колесно Колесно Верижно Верижно Корабно Корабно

Основни модификации[редактиране | редактиране на кода]

С-300П (SA-10)[редактиране | редактиране на кода]

С-300П (ПТ) е първата зенитна ракетна система, постъпва на въоръжение през 1978 година. Предназначена е за войските от противовъздушната отбрана (ПВО). Системата замества остарелите (С-25), (С-75 и С-125). Представлява мобилна пускова установка, с вертикален старт и транспортна машина. В комплекса се използват ракети В-500К с далечина на поражаемите авио цели до 47 км, които по-късно са заменени от далекобойни ракети В-500Р с обсег до 75 км.

Комплекс С-300ПТ се състои от обзорна РЛС 36Д6 (по класификация на НАТО TIN SHIELD), система за управление с радиолокаторно насочване 30Н6 (по класификация на НАТО FLAP LID) и пускови установки 5П85-1. Пусковите установки се разполагат на ремарке – прицеп.

Първоначално се планира използването на система за насочване, командвана от радиолокационна станция, с използване на данни от пасивен радар на самата ракета, но системата имала проблеми при засичането на цели на височина под 500 метра. Затова конструкторите разработват по-късно система за самонасочване. Благодарение на нея могат да се засичат цели на минимална височина 25 метра.

  • Съвременни ЗРК С-300
  • ЗРК „С-300В1“ с АФАР
    ЗРК „С-300В1“ с АФАР
  • ЗРК „С-300ПС“ с АФАР
    ЗРК „С-300ПС“ с АФАР
  • ЗРК „С-300ПТ“ с АФАР
    ЗРК „С-300ПТ“ с АФАР
  • РЛС 30N6E2 на САМ С-300 ПМУ-2 „Фaвoрит“
    РЛС 30N6E2 на САМ С-300 ПМУ-2 „Фaвoрит“

Антей 2500[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Антей 2500

С-300Ф (SA-N-6)[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Форт (ЗРК)

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

  Производители на C-300
  Потребители на С-300
  Производители на MIM-104 Patriot
  Потребители на MIM-104 Patriot

С-300 основно се използва в Източна Европа и Азия, но източниците за страните които използват системата са противоречиви.[1]

  •  Русия: използват се всички модификации на С-300, а също и С-400.
  •  Китай закупува С-300ПМУ-1 и лиценз за производство под названието Hongqi-10 (HQ-10). Китай е първата страна закупила С-300ПМУ-2 и вероятно може да използва С-300В под названието Hongqi HQ-18.[2] Създават модернизирана версия на HQ-10, назовавайки я HQ-15 с максимална далечина на полета 200 км. Има непотвърдени съобщения, за това, че тази версия е произведена в Китай С-300ПМУ-2.[3][4]
  •  Индия придобива шест батареи С-300, през август 1995 за $1 млрд., вероятно С-300ПМУ-2 версия, състояща се от 48 пускови установки. Най-вероятно за защита от Пакистански балистични ракети с малък обсег М-11.[5]
  •  Кипър подписва договор за придобиване на С-300 (2 дивизиона + КП-РЛО) през 1996 година. Придобива С-300ПМУ-1-ви вариант, но след политически разногласия между Кипър и Турция и интензивен англо-американски натиск, С-300 е преместена на гръцкия остров Крит. По-късно, Кипър закупува комплекс Тор-М1.[6]
  •  Иран: притежаването на комплекса е спорно. Най-вероятно, притежават няколко С-300 от 1993 г.[7]
  •  Виетнам купува две батареи С-300ПМУ-1 (12 пускови установки) за сума от порядъка на 300 млн. долара.[8]
С300П в България
  •  България също е оператор на С-300. Разполага с 6 пускови установки в състава на един дивизион с един комплекс, придобити с цел охрана на въздушното пространство и противоракетна отбрана.
  •  Унгария: получава С-300 в замяна на дълг на Русия за 800 млн. $
  •  Беларус разполага с една бригада С-300В и 1 бригада С-300П.
  •  Алжир купува 8 С-300ПМУ2 през 2006 година.
  •  Словакия
  •  Украйна
  •  Армения
  •  Сирия проявява интерес към покупката на С-300П през 1991 година. Видимо разполагат с такива.[1][7]
  •  Казахстан не разполага с С-300, но на територията на страната, на полигона край езерото Балхаш, се извършват постоянно тестове с модификации на комплекса.
  •  Германия като наследство от ГДР притежава С-300, които след обединението са върнати по договор обратно в Русия. Дава възможност на специалисти на НАТО да се запознаят обстойно с комплекса.
  •  САЩ разполага с разкомплектовани РПН и ПУ 5П85, закупени от Беларус, опитва да закупи 2 РПН и ЗИП от Казахстан и Русия, но преговорите се провалят. Официално притежават С-300В, без РПН[9].
  •  Южна Корея разработва опростена версия на С-300, наречена Cheolmae-2. Комплекса ще се състои от радар с I-диапазон, разработен в КБ „Алмаз“, команден пункт и няколко пускови установки за корейската версия на ракетите „9М96“. Възложител е Samsung Thales – обединена компания между корейските Samsung Electronics и френската Thales Group[10].

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Радари[редактиране | редактиране на кода]

Обзорни РЛС
Индекс Кодово обозначение на НАТО Предназначение Далечина на полета, км Едновременно съпровождани цели Честотен диапазон по класификацията на НАТО Използван за първи път Управление
36Д6 Tin Shield – 200 E/F С-300П
СТ-68УМ Tin Shield B – 175 E/F С-300ПМУ интензивност на сигнала от 350 кВт до 1.23 МВт
5Н66М Clam Shell За унищожаване на ниско летящи цели I С-300П
76Н6 Clam Shell За унищожаване на ниско летящи цели 120 15 I С-300ПМУ 2.4 кВт честотна модулация, монохроматична вълна
64Н6 Big Bird – 300 C С-300ПМУ-1
96Л6Е За унищожаване на високо летящи цели 300 300 C С-300ПМУ-1
9С15 Bill Board – 250 200 С-300В
9С19 High Screen Защита на сектор 16 С-300В
МР-75 Top Steer Морска 300 D/E С-300Ф
МР-800 Восход Top Pair Морска 200 C/D/E/F С-300Ф
Станции за съпровождане и осветяване на целите
Индекс Кодово обозначение на НАТО Честотен диапазон по класификация на НАТО Далечина на полета, км Едновременно обстрелвани цели Използван за първи път Управление
30НГ Flap Lid A I/J ? 4 4 С-300П
30Н6Е (1) Flap Lid B I/J 200 12 6 С-300ПМУ-1 Фазирана антенна решетка
30Н6Е2 Flap Lid B I/J 200 100 36 С-300ПМУ-2
9С32-1 Grill Pan многочестотна 140 – 150 12 6 С-300В
3Р41 Волна Top Dome I/J 100 С-300Ф

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
С-300.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Center for Nonproliferation Studies – „The Russian S-300PMU-1 TMD System“ // Архивиран от оригинала на 2008-05-11. Посетен на 22 юли 2006.((en))
  2. ↑ MissileThreat – „Hongqi-10 (HQ-10)“ // Архивиран от оригинала на 2008-03-25. Посетен на 25 юни 2006.
  3. ↑ MissileThreat – „Hongqi-15 (HQ-15)“ // Архивиран от оригинала на 2008-03-23. Посетен на 25 юни 2006.
  4. ↑ Sino Defence Today – „S-300 (SA-10) Surface-to-Air Missile“ // Посетен на 25 юни 2006.
  5. ↑ Federation of American Scientists – „S-300PMU SA-10 Grumble“ // Посетен на 17 юли 2006.
  6. ↑ Balkananalysis.com – "Balkan Defense Overview: Developments and Prospects „ // Посетен на 22 юли 2006.
  7. ↑ а б MissileThreat – „S-300P (SA-10 Grumble)“ // Архивиран от оригинала на 2006-04-13. Посетен на 17 юли 2006.
  8. ↑ Asia Times – „Russian missiles to guard sky over Vietnam“ // Архивиран от оригинала на 2012-02-08. Посетен на 16 юли 2006.
  9. ↑ РИА Новости – „Соло на органе из ракетных труб“ // Архивиран от оригинала на 12 ноември 2007. Посетен на 7 ноември 2006.
  10. ↑ "Нов контракт: Алмаз създава многофункционален радар за Южна Корея"[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=С-300&oldid=12210633“.