Противовъздушна отбрана на механизирания батальон в отбрана

1. Сили и средства за противовъздушна отбрана на механизирания батальон.

1.1. Назначение, задачи, организация и въоръжение на зенитно - ракетно артилерийската батарея на механизирания батальон.

Основно средство за огнево поразяване на противниковите самолети и вертолети са зенитните ракетни и зенитните артилерийски комплекси на войските за противовъздушна отбрана на сухопътните войски.

Противовъздушната отбрана на механизирания батальон се осъществява със силите на зенитно - ракетно артилерийската батарея.

Назначението на батареята е да нанесе максимално поражение на въздушния противник, действащ по бойния ред на батальона от малки и пределно малки височини и създаде благоприятни условия за изпълнение на поставените пред батальона задачи.

Противовъздушната отбрана на батальона включва:

- организиране и водене на непрекъснато разузнаване за въздушния противник;

- бойни действия на зенитно - ракетно артилерийската батарея.

На зрабатр могат да бъдат поставени следните задачи:

- отразяване на внезапни удари на средствата за въздушно нападение при изнасяне и заемане на района за отбрана;

- прикриване на подразделение от състава на батальона, водещ бой в полосата за осигуряване;

- прикриване на подразделение от първи ешелон на направлението на главния удар на противника;

- прикриване на КНП на батальона;

- прикриване на второешелонни подразделения;

- унищожаване на внезапно появяващи се цели чрез формиране на засадни групи;

- унищожаване на тактически въздушни десанти при прелитането им.

В своя състав зрабатр включва:

- отделение за управление;

- зенитно - артилерийски взвод;

- зенитно - ракетен взвод.

Целеви канал се нарича съвкупността от личен състав и щатно въоръжение, имащи възможността да разузнават, търсят и откриват въздушния противник и да го обстрелват с вероятност, не по-малка от зададената на дадения тип зенитен комплекс.

Зенитно - артилерийският взвод, състоящ се от 4 отделения ЗУ-23-2, се разчита за целеви канал. Зенитното ракетно отделение, състоящо се от 3 стрелци - зенитчици, също се разчита за целеви канал.

Зенитният взвод изпълнява огневи задачи в състава на батареята или самостоятелно.Отделението за управление е предназначено за визуално разузнаване на въздушния и земен противник, наблюдаване действията на собствената авиация, разузнаване на местността в района на действие на батареята и осигуряване на свръзка.

Тактико - технически характеристики на ЗУ-23-2:

- калибър - 23 mm;

- начална скорост на снаряда - 970 m/s;

- максимално вертикално разстояние - 1500 m;

- максимално наклонено разстояние - 2500 m;

- максимално хоризонтално разстояние - 2000 m;

- темп на стрелбата (с двата автомата) - 1600-2000 изстр./min;

- бойна скорострелност (с двата автомата) - до 400 изстр./min;

- тегло на патрона - 450 g;

- тегло на установката - 950 кg;

- вертикален обстрел - от -10 до + 90   ;

- хоризонтален обстрел - 360 .

Тактико-технически характеристики на ПЗРК

1.2. Бойни възможности и боен ред на батареята. Бойни редове на зенитно - ракетно артелерийските и зенитно - ракетните взводове.

Под бойни възможности на зенитните подразделения (части) се разбират способностите им да изпълняват бойни задачи по прикриване на войски и обекти от въздушни удари в различни условия на обстановката.

Те се характеризират със съвкупност от количествени показатели:

- разузнавателни възможности;

- огневи възможности;

- маневрени възможности.

Разузнавателните възможности характеризират способността на зенитното подразделение да търси, своевременно да открива и опознава въздушните цели.

Разузнаването за въздушния противник в зрабатр се осъществява визуално. Възможностите за откриване на въздушните цели с невъоръжено око и оптически прибори, в случая тръба на зенитния командир (ТЗК), са дадени в таблица №8.

Информация за местонахождението на въздушния противник и собствената авиация командирът на батареята получава от станцията за разузнаване и целеуказване на началника на ПВО на мбр (тбр), като я изобразява на батарейния планшет, или от близък радиолокационен пост по планшет ПВО-61 г.

Под огневи възможности на зенитното подразделение (част)  се разбира способността на развърнатото в боен ред  и подготвено за бой подразделение (част) да унищожава въздушния противник в различни условия на обстановката.

Огневите възможности се определят от:

- размери на зоната на зенитния огън;

- вероятност за поразяване на единична цел при една стрелба;

- броя на целите, които могат да бъдат обстреляни едновременно или последователно (зависи от времето, необходимо за пренасяне на огъня);

- броя на целите, които могат да бъдат обстреляни с наличното количество боеприпаси (определя се от средния разход за една стрелба).

Обобщен показател на огневите възможности се явява значението на математическото очакване на броя унищожени въздушни цели за времето на отразяване на въздушен удар с определена продължителност или при изразходване на определено количество боеприпаси или ракети (един боекомплект).

Математическото очакване на броя унищожени въздушни цели при изразходване на един боен комплект за зрабтр, въоръжена с ПЗРК "Стрела-2М", е приблизително 1-2 самолета, а за зрабтр, въоръжена с ПЗРК "Игла-1", е приблизително 1-3 самолета.

Маневрените възможности на батареята се определят от:

- проходимостта на батареята за различна местност и средната скорост на движение;

- времето, изразходвано за заемане, напускане на огнева позиция, привеждане на материалната част в (бойно) походно положение и привеждане на батареята от една степен на готовност в друга.

За изпълнение на бойната задача батареята се развръща в боен ред, който се състои от:

- команден пункт на батареята;

- установки, разположени на огнева позиция;

- стартови позиции;

- място за разполагане на автомобилите и влекачите.

Бойният ред трябва да осигурява най-бързо и сигурно изпълнение на поставените задачи, водене на огън по въздушни цели на максимално възможно разстояние във всякакво направление, възможност за отразяване на земен противник, бърз маньовър в хода на боя, а също така най-добро използване на местността и скритост на разположението с цел да се намалят загубите от огъня на артилерията и ударите на авиацията.

Командният пункт на батареята е предназначен за осигуряване управлението на огъня на батареята, разузнаване на противника, наблюдаване действията на авиацията и собствените войски. На него се намира командирът на батареята с необходимите за управлението сили и средства.

Огнева позиция на батареята се нарича участък от местността, зает или подготвен за развръщане на батареята в боен ред; огнева позиция на взвода - участък от местността, зает или подготвен за заемане от взвода за водене на огън.

Огневите позиции се подразделят на основни, запасни, временни. Основната огнева позиция е предназначена за изпълнение на основни огневи задачи. Запасната ОП е предназначена за маньовър на батареята. По принцип се избира и оборудва предварително. Намира се на отдалечение 1-2 км от основната ОП. В отбрана обикновено се назначават 2-3 запасни ОП. Временната ОП е предназначена за изпълнение на временни огневи задачи.

Влекачите и автомобилите на батареята се разполагат в тила на ОП, вдясно или вляво от нея, в скрито място, осигуряващо надеждна свръзка с батареята и бързото им придвижване към установките.

Мястото за разполагане на влекачите и автомобилите трябва да осигурява най-малка уязвимост, скритост от наблюденията на въздушния и земния противник, разсредоточеното им разположение, наличие на източници на вода наблизо, удобство на инженерното оборудване и възможност за естествени укрития и маскировка. Трябва да се избягва разполагане на влекачите и автомобилите в населени пунктове.

Огневата позиция трябва да осигурява:

- кръгов обзор при ъгли на закриване, не по-големи от 0-20; в направленията, от където може да се очаква появата на ниско летящи въздушни цели, ъгълът на закритие не трябва да превишава 0-05;

- наличие на видими, отдалечени на разстояние, не по-малко от 1000 m; точки за насочване, необходими за ориентиране на установките;

- наличие на естествени противотанкови препятствия в направленията, от където маже да се очаква появата на танкове (БТР, БМП); препятствията трябва да бъдат отдалечени от установките на разстояние, не по-малко от 800m;

- наличие на скрити и удобни пътища за подхождане и напускане.

При заемане на ОП командирът на батареята определя най-вероятното направление за влитане на противниковата авиация на малки височини, основното направление за стрелба и реда за разполагане на установките на ОП.

На СП стрелците зенитчици се разполагат по ъглите на триъгълника на 15-20 m един от друг. Командирът на отделението се разполага обикновено зад стрелците зенитчици. Бойните редове на зенитно-ракетния и зенитно-артилерийския взводове е показан на схеми № 5 и 6.

В боя стрелците зенитчици трябва умело да съчетават воденето на огъня с движение, за да се осигури непрекъснато прикритие на подразделенията.

1.3. Степени на готовност на средствата за ПВО в механизирания батальон.

В зависимост от въздушната обстановка и изпълняваната бойна задача за зрабатр се установяват три степени на готовност: готовност № 1, готовност № 2, готовност №3.

За командния пункт на зрабатр

Готовност № 1: на КП е пълният боен разчет с готовност за незабавно управление на огъня на батареята.

Готовност № 2: на КП се намира съкратен боен разчет в състав, осигуряващ управлението на огъня с дежурните средства на батареята до пристигане на пълния боен разчет.

Готовност № 3: на КП се намира дежурната смяна на съкратения боен разчет в състав, способен да оповести и събере пълния боен разчет.

За установките "ЗУ-23-2"

Готовност № 1 (СГ-1): оръдията и боеприпасите са подготвени за стрелба; личният състав се намира при оръдията с готовност за незабавно откриване на огън.

Готовност № 2 (СГ-2): оръдията са подготвени за бой; боеприпасите са подготвени за стрелба; на ОП се намира съкратен боен разчет, чийто състав се определя от старшия началник.

Готовност № 3 (СГ-3): оръдията са подготвени за бой; боеприпасите са подготвени за стрелба; на КП на батареята и на ОП се намира дежурна смяна с готовност да осигури оповестяването и сбора на бойните разчети.

За стрелците-зенитчици

Готовност № 1 (СГ-1): комплексът е в бойно положение; стрелецът-зенитчик води наблюдение в назначения му сектор с готовност за незабавно откриване на огън, имайки комплекса на рамо, на бруствера на окопа, а при движение в машина - държейки комплекса на колене между краката с прибрани стойки на мерника и със затворена предна капачка.

Готовност № 2 (СГ-2): комплексът е със затворени капачки, прибрани стойки на мерника и подсъединен пусков механизъм (на поставки в окопа, на определено място в машината, в положение "през рамо"), стрелецът-зенитчик се намира на мястото, посочено от командира.

Готовност № 3 (СГ-3): комплексът е в походно положение или в паркова опаковка, стрелецът-зенитчик се намира в разположение на подразделението по време на почивка или по време на занятие.

Броят на стрелците - зенитчици и разчети на "ЗУ-23-2", намиращи се в различни степени на готовност и времето за преминаване от една СГ в друга, се установяват от командира или по разпореждане на старшия началник.

За унищожаване на внезапно появили се цели се назначават дежурни стрелци-зенитчици, които се намират в СГ-1. Дежурният стрелец-зенитчик води наблюдение в назначения му сектор (кръгово наблюдение) и открива самостоятелно огън по открити и опознати цели. Освен това той трябва да бъде готов по команда на командира да открие огън по целта, летяща от всяко направление.

Привеждането на батареята от една степен на готовност в друга се извършва по команда от старшия началник или по решение на командира на батареята в съответствие с въздушната обстановка.

2. Очакван характер на действие на въздушния противник по бойния ред на механизирания батальон в отбрана.

Елементите от бойния ред на механизирания батальон в отбрана, като обект на въздействие на авиацията, имат редица характерни особености, влияещи на избора на средствата за поразяване и способите за нанасяне на авиационните удари.

Малоразмерни (точкови) цели са КНП на батальона (ротите), свързочните възли, позициите на зенитните и минохвъргачните подразделения и др.

Унищожаването на тези цели се извършва с малки групи и единични самолети от средни и малки височини с пикиране, като се използват управляеми и неуправляеми авиационни ракети и бордови оръдия, както и с авиобомби от хоризонтален полет.

Ротните опорни пунктове и позициите на придадената артилерия са площни цели, по които ударите се нанасят със средни (до 12 самолета) и малки (до 6 самолета) групи от средни, малки и пределно малки височини с използване на атака от хоризонтален полет и пикиране. Най-ефективни средства за поразяване са авиобомби, напалм, управляеми, неуправляеми авиационни ракети и оръдия.

Походните редове на механизираните подразделения се явяват линейни цели, по които удари се нанасят от средни и малки групи самолети, като се подхожда по дължината на колоните с пикиране и от хоризонтален полет.

Укритията за личен състав, бункери, дълговременни огневи съоръжения, танкове и др. представляват устойчиви цели и се поразяват основно с неуправляеми авиационни ракети и авиобомби.

3. Задачи, изпълнявани от зенитното подразделение в отбрана.

В зависимост от характера на обстановката, зенитното подразделение може да изпълнява следните задачи:

- отразяване на внезапни удари на въздушния противник по походния ред на батальона при изнасяне и заемане на района за отбрана;

- прикриване на първоешелонните подразделения и КНП на батальона;

- прикриване на придадените артилерийски подразделения (ако има такива);

- с част от силите си да формира засадни групи, разполагани на ОП (СП) в направленията за влитане на ниско летящи въздушни цели (задачата се поставя от старши началник);

- по заповед на старшия началник с част от силите си да формира скитащи (блуждаещи) подразделения, действащи в полоса за осигуряване (междупозиционното пространство);

- в хода на боя да прикрива контраатакуващите подразделения;

- унищожаване на въздушни десанти при прелитането им и стоварването (хвърлянето);

- унищожаване на противниковите вертолети и безпилотни летателни апарати.

Задачите си в отбрана зенитната батарея изпълнява повзводно. Отдалечението на зенитно - артилерийския взвод от предния край на отбраната е 800 - 1000 m,а на зенитните ракетни отделения - 600 - 800 m.

За осигуряване на непрекъснатост и взаимоприкритие интервалите между зенитните подразделения са 1500 - 2000 m.

При поставяне задачата на засадна група се указва:

- състав на групата;

- огнева (стартова) позиция;

- сигнал и време за снемане на групата от позиция.

При поставяне задача за изпращане на скитащо (блуждаещо) подразделение се указва:

- състав на подразделението (ако не е щатен);

- маршрут за движение, местата на ОП (СП) и време за престой на тях;

- разрешен разход на боеприпаси;

- ред за водене на огъня.

При преминаване към отбрана под въздействие на противника зенитните подразделения се развръщат на ОП (СП), организира се разузнаването за въздушния противник и всестранното осигуряване.

В случай на преминаване към отбрана, без съприкосновение с противника, командирът на батареята получава задача на местността след рекогносцировка.

Участвайки в рекогносцировката, провеждана от командира на батальона, командирът на батареята е длъжен: да изучи положението на земния противник и вероятните направления за влитане на неговата авиация, да уточни положението и задачите на прикриваните, да уточни или избере основните и запасните ОП (СП), да определи реда и обема на работите по инженерното оборудване, маскировката и др.

При поставяне на задачите в устната бойна заповед, командирът на батареята указва:

- ориентирите на местността;

- кратки сведения за противника;

- задачата на прикриваните;

- задачата на батареята и реда за изпълнението й;

- задачи на взводовете - ОП (СП), ред за подготовка и заемането й, огневи сектор;

- време за готовност за изпълнение на задачите;

- сигнали за взаимодействие и управление;

- своя заместник.

В отбрана особено важно значение има подготовката и осъществяването на маньовъра и периодичното сменяне на позициите. За целта освен основните се назначават по две-три запасни позиции за зенитно - артилерийския взвод и зенитните ракетни отделения на отдалечение до 1 km от основните, като маршрутите до тях се разузнават, а позициите предварително се оборудват.

Маньовърът на запасни позиции се извършва само със заповед (разрешение) на старшия началник. При подготовката на същия командирът на зенитното подразделение е длъжен да знае:

- целта на маньовъра, района но ОП (СП) и маршрута на движение;

- реда за смяна на ОП (СП);

- сигнала за преместване и времето за готовност на новата ОП (СП).

В отбрана зенитните подразделения трябва винаги да бъдат готови за борба с въздушен десант.

Управлението на огъня на зенитните средства се осъществява от КП на зрабатр. Информация за въздушната обстановка се получава от ПУ-ПВО на бригадата, РЛС на зрадн на МБР или близък РЛП.

4. Водене на противовъздушната отбрана на механизирания батальон в отбрана.

До започване на настъплението на противника силите и средствата за ПВО на батальона носят дежурство в състав, указан от старшия началник (обикновено по един стрелец - зенитчик от отделение и една - две зенитни установки от взвод).

Командирът на батареята оценява въздушната обстановка и докладва на командира (началника на щаба) на батальона и при необходимост му предлага да подаде сигнал "Въздушна опасност" (този сигнал може да бъде получен и от старшия началник). Личният състав на батальона се укрива в шчелите, блиндажите, убежищата и бойните машини, а зенитните средства се привеждат в ГОТОВНОСТ № 1 за отразяване налета на въздушния противник. Огънят се води централизирано по команда на командира на батареята или децентрализирано по самостоятелно решение.

След отразяване налета на противниковата авиация командирът на батальона (батареята) отдава необходимите разпореждания, насочени към бързото възстановяване на готовността на батальона (батареята), попълване с боеприпаси, а така също и организира евакуацията на тежко ранените. В този момент средствата за ПВО, водили огън и разкрити от противника, след разрешение на старшия началник, преминават на запасни позиции.

Резултатите от огневата дейност на зенитните подразделения се докладват на старшия началник и се предлага на командира (началника на щаба) на батальона прекратяване на сигнала "Въздушна опасност".

В зависимост от обстановката, по сигнал, засадните групи се снемат от временните и заемат основните си ОП (СП).

В хода на отбранителния бой зенитните подразделения се намират в готовност и водят с максимално напрежение огън по противниковите самолети, вертолети и др. въздушни цели.

При поява на противник в районите но ОП на зенитно - артилерийския взвод спешената пехота и бойните машини (бронетранспортьорите) се унищожават с огън с право мерене. При едновременни действия  на земен противник и авиация, пехотата се отразява с огън на отделни оръдия и стрелковото оръжие.

При вклиняване на противника в района за отбрана и обхождане на прикриваните подразделения, за заемане на отсечни и запасни позиции, зенитните подразделения се преместват заедно с тях по предварително установени маршрути с готовност за водене на огън от движение и незабавно развръщане за отразяване на въздушните удари.

При провеждане на контраатака за възстановяване цялостта на отбраната самостоятелно или съвместно с втория ешелон на бригадата, с цел осъществяване на зенитно прикритие на котраатакуващите подразделения с част от зенитните подразделения, се извършва маньовър, като се заемат ОП (СП), отстоящи на разстояние до 1 km зад планирания рубеж за контраатака.

При организиране на бойните действия в планинско-гориста местност (ПГМ) командирът на батальона (батареята) трябва да предвиди:

- целесъобразно (в зависимост от особеностите на релефа) избиране на ОП и СП и маршрути за преместване (маньовър);

- усилване на непосредственото охранение;

- снабдяване на батареята със снаряжение за преодоляване на стръмни нагорнища, превали, надолнища, дефилета и реки, разчистване на завали и борба с пожари.

Зенитният артилерийски взвод и ЗРО се развръщат в боен ред с оглед планинския релеф и гористата местност на направленията, откъм които може да се появи въздушен противник, особено на малки височини. Огневите позиции на зенитните установки се избират на планински плата в изсечените горски участъци, окрайнини на гората, поляни, просеки и близо до пътищата.

Трябва да се избягва развръщане в долини и котловини и русла на пресъхнали реки, а също така в непосредствена близост до пропасти.

Стартовите позиции на ЗРО се избират на скатовете на планините, на отделни височини. При наличие на горски езера и блата стартовите позиции могат да се оборудват на тях, като се използват плаващи щатни и подръчни средства.

Познаването характера на действие на въздушния противник по бойния ред на батальона и тактическите способи за бойно използване на зенитните подразделения в различните етапи на отбранителния бой позволява на общовойсковия командир да вземе целесъобразно решение за организиране и водене на противовъздушната отбрана.